Гей история = Човешка история
Кратко въведение и преглед на основните теми в сайта
Историята се пише от победителите. Те избират какво да бъде запомнено и какво да бъде прикрито. Така е станало и с мъжкия еротизъм. Ако човек погледне в учебник по история, ще остане с впечатлението, че нито едно общество не е почитало любовта между мъже, че нито един художник, поет или папа, не е споделял леглото и сърцето си с друг мъж. Доказателствата за наличието на еднополова любов са били или незабелязано потулвани (както е случаят с Древна Гърция и Рим, или моментално унищожавани, както все още се случва с новооткритите образци от изкуството на инките и маите. Резултатът от това отношение е безсмислената поляризация на обществото и страданието на онези, които се влюбват в хора от същия пол.
Ако се освободят от цензура, обаче, историческите архиви разкриват друга реалност - инстинктът на мъжката любов е вечен, непрекъснат и неизменен.  Единствено нагласата на обществото към него се мени. Всички култури са познавали мъжката любов и са се опитвали да я регулират, обвързвайки я с определени ритуали и норми. И само няколко са опитали - без успех - да я заличат.
По правило, мъжката любов е била част от социалния и религиозния строй. От градовете-държави на древна Гърция, през Рим (и неговите императори, като например Траян и Хадриан), до сибирските шамани и американските лечители с "двойнствен дух", от африканските племена до китайските императори и мислители, хората по целия свят са разбирали и толерирали мъжката страст към красотата на други мъже. Приемали са, че независимо дали е женен или не, мъжът се влюбва в мъже или юноши, мечтае за тях, пише за тях, бие се заради тях и ги води в леглото си.
В Древна Гърция любовта между мъже се била почти аналогична на хетеросексуалния брак по онова време. Била възприемана като също толкова важна за живота на личността, и била превърната в част от митологията.  Тя се явявала една от основите на културна традиция, довела преди 2500 години до зараждането на демокрацията, театъра, философията, математиката, историята и пр. Смятало се, че мъжката любов създава у юношата добродетели, като мъжество и смелост. По време на война, воините често се биели рамо до рамо с любовниците си, както било в прочутия Свещен отряд на Тива, а по-късно и при Александър и неговия любим Хефестион. По този начин те превзели целия известен тогава свят. Елада, естествено, не била утопия - проституция и изнасилвания, често в условията на робство, станали нещо обичайно.
В Япония начинаещите самураи се обвързвали с по-стари воини, за да се научат на изкуствата на войната и любовта. Дори шогунът, освен наложниците си, имал и любими младежи. Любовта между самураи, наричана "наншоку", била документирана от писатели и художници на комикси "шунга", които обезсмъртили "шу-до" или Пътят на Младите. Те също описали и трудния живот на т.нар. "тобико" - млади кабуки актьори, които денем трябвало да изнасят представления, а вечер удовлетворявали посетителите.
В ислямските страни, известни арабски и ирански поети, като Хафиз и-Ширази и Абу Нууас възхвалявали и проклинали очарованието на момчетата, които понякога опивали с вино и съблазнявали). Суфистките свещеници от Индия до Турция търсели пътя към Аллах, взирайки се в красотата на безбради момчета. Разказвачите на приказки вписали еднополовата любов в приказките от "Хиляда и една нощ". Творци като Риза и-Аббаси удивлявали царе и принцове с майсторски изработените си Персийски миниатюри калиграфии.  Молли и цензори роптаели срещу мъжката любов, но мъже от всички области на живота, от халифи до носачи, й се наслаждавали и вярвали, че ще бъдат обградени от "неостаряващи младежи, красиви като перли", щом идели в рая.
В Северна Америка и Сибир, шаманските традиции още от каменната ера признавали особените спиритически способности на мъже и жени с "двойнствен дух", спомена за които се пазят и до днес.
В предмодерна Европа, мъжката любов оцелявала тайно. Ставала видима единствено когато любовниците имали нещастието да бъдат заловени, или когато била загатвана от творци с достатъчно смелост да пренебрегнат правилата. Множество писатели, музиканти, художници и поети изобразявали мъжката любов, но винаги закодирано. Микеланджело, например, украсил Сикстинската капела с жизнена мъжка голота; Шекспир възпял любимото си момче в своите сонети; поетът Блейк възнегодувал срещу свещениците, "овързващи в тръни мойте наслади и желания". Списъкът от просветители, творци, държавници, църковни водачи, рицари и обикновени хора, които са изпитали повика на мъжката любов - сама по себе си или наред с любовта към жените - е безкраен.
Голямата лъжа, че еднополовата любов е "противоестествена," една "висяща" от гледна точка на  биологията и на историята измислица, изцяло се крепи и оцелява благодарение на цензурата. Ние, авторите на проекта Андрофил, издирвайки и събирайки творби от областта на гей науките, целим да премахнем тази цензура, като представим ролята на гей любовта в човешката култура и душевност - с нейните успехи, падения и противоречия. Надяваме се събраните тук проза и поезия, религия и митология, изкуство, философия и история, да помогнат в по-задълбоченото разбиране за мястото на мъжката любов в човешката природа. С оглед на настоящия момент (зимата на 2004 г.), това може да осветли и въпроса относно еднополовите бракове - традиция документирана по целия свят от хиляди години, и най-вече в Северна Америка, където била практикувана и почитана от повечето местни племена.
Събраните тук документи са следите на Гей Музата, която е вдъхновявала мъже и жени от всички континенти от зората на времето до днес. Тези следи са доказателство, че мъжката любов е неунищожима. Където е била забранена, тя е възтържествувала над убиването с камъни, над изгарянето жив, над лоботомиите, над училищната хомофобия, над бесилката и тъмницата. Където е била приета, открито е разцъфтявала в едни от най-високите постижения на човешката мисъл.
|
|
